Деменция е състояние, при което се наблюдава упадък на когнитивни функции като: памет, ориентация, концентрация, реч, боравене с предмети, взимане на решения и други. Това води до невъзможността човек да е напълно самостоятелен в дейности, свързани с ежедневието или с професионалната му ангажираност. В научната и медицинската среда деменцията е разглеждана като синдром. Синдромът е съвкупност от симптоми, а симптомите са един или повече от изброените нарушени когнитивни процеси, към които се добавя и загубата на самостоятелност.
Човек може сам да усети промените, спрямо предходно ниво на функциониране, в когнитивния си потенциал. Понякога обаче близките са тези, които първи забелязват бавно настъпилите трудности и инициират консултация с лекар. Оплакванията на пациентите и наблюденията на близките са повод за съмнения за деменция, но е важно да отбележим, че те остават на субективно ниво. Затова е необходимо прилагането на специализирани тестове, за да се установи дали те се реални, тоест обективни.
Много често упадъкът на умствените способности води до неспособност за справяне с ежедневните дейности.
Забравянето, което доскоро е минавало незабелязано, става причина да се пропусне часа, в който трябва да се приемат лекарства, пътят до вкъщи да изглежда несигурен, котлонът да остане включен за дълго време… Неадекватното взимане на решения, неуслужливата памет и недобрата преценка на сложни ситуации могат да поставят пациентите в опасна ситуация и те да станат жертва на злоупотреба. Липсата на ориентация увеличава риска да се загубят.
Обобщавайки можем да кажем, че при дементните състояния се наблюдава обективен спад на една или повече когнитивни функции и това да води до загуба на самостоятелност.
Терминът „деменция‘‘, който през последните години се утвърждава в България, претърпява промени на международно ниво. В последната версия на Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM V) понятието „деменция“ отпада и на негово място се появява „значимо неврокогнитивно разстройство“. Независимо от това в медиите, в обществото и в болничната среда този термин продължава да съществува и именно неговото налагане в България води до все по-рядкото използване на неинформативната и неопределена дума „склероза“. Можем със скромна гордост да кажем, че сме на път да се сбогуваме с израза „хванала го е склерозата“, който е бил дълго използван като синоним на нормалните възрастови промени в когнитивното функциониране. Обществото вече е по-информирано и хората предприемат необходимите мерки още с първите симптоми на деменция.
Какво Е и како НЕ Е деменция:
- Деменция НЕ Е вид заболяване, но различни заболявания водят до деменция.
- Деменцията Е причина да се промени ежедневието и да се търсят начини за справяне с обичайните дейности, които стават все по-трудни
- Деменция НЕ Е болест на Алцхаймер, но болестта на Алцхаймер води до деменция.
- Деменцията Е значимо неврокогнитивно разстройство и двата термина са взаимнозаменяеми.
- Деменцията НЕ Е част от процеса на стареене, но възрастта е рисков фактор за развитие на деменция.
- Деменцията Е състояние, с което не можем да се справим сами.
- Деменцията НЕ Е заразна, но променя живота на близките, които полагат грижи.
- Деменцията Е свързана със загубата на когнитивни функции.
- Деменцията НЕ Е опасна, но хората с деменция могат да бъдат в опасност.
- Деменцията Е свързана с атрофия на мозъка.
- Деменцията НЕ Е за пренебрегване и изисква адекватно лечение.
- Деменцията Е най-често срещана при хора в напреднала възраст.
- Деменцията НЕ Е нещо срамно, но срамът може да доведе до социална изолация.
- Деменцията Е повод да потърсим специализирана помощ и то бързо.
- Деменцията НЕ Е наследствена, но има малка част от болестите, протичащи с деменция, които са наследствени.
- Деменцията Е загуба на самостоятелност и е необходимо да има човек, който да се грижи за болния.
- Деменцията НЕ Е просто забравяне, но проблемът с паметта е най-честият симптом.
- Деменцията Е причина близките, които се грижат за дементно болен, да страдат от депресия или тревожност.